Роден съм на 6 януари 1984 г. и отначало изглеждаше, че ще стана съвсем обикновен ИТ специалист. Учех в Средното училище по приложна кибернетика, където се занимавах предимно с разработване на системи за бази данни. Само че съдбата имаше малко по-различни планове. И най-вече — ротор.
Израснах в семейство, в което моделизмът беше почти задължителен. Баща ми е многократен световен шампион по пистов автомоделизъм, така че беше съвсем естествено и аз да се захвана с някакви умалени модели. Само че вместо количките ме привличаха хеликоптерите.
Така започнах да летя с радиоуправляеми модели на хеликоптери. За съжаление обикновено успявах да ги разбия значително по-бързо, отколкото да ги поправя. А понеже моделизмът може да е скъпо хоби, особено ако човек се учи предимно по метода проба–грешка, предпочетох да премина към самолети. Те издържаха малко по-дълго.
Хеликоптерите обаче не ми излизаха от главата. Постепенно започнах да търся път от моделите към истинското летене. И благодарение на огромната финансова подкрепа и доверието на родителите ми успях да го намеря. Без тях вероятно никога нямаше да се захвана с авиация.
Както много начинаещи пилоти на хеликоптери, тогава и аз гледах с възхищение на въздушната спасителна служба. Идеята да летя със спасителен хеликоптер ме пленяваше и дълго време беше моята професионална цел.
Първия си истински пилотски опит натрупах на хеликоптер Schweizer S269C, който ме съпътстваше в началните етапи на обучението. По-късно последваха типовете AS355N и EC135. С натрупването на опит обаче започнах да осъзнавам, че спасителната служба може би няма да е моята крайна спирка. И че пътят, който първоначално си бях начертал, може да ме отведе в съвсем друга посока.
Когато пилотското свидетелство още не означава работа
След като получих свидетелство за професионален пилот, доста бързо се сблъсках с реалността. Имах свидетелство, ентусиазъм и желание да летя. Липсваше само една дреболия — някой, който да ме наеме за това.
И така за известно време се върнах към ИТ. Междувременно се научих и да изграждам състезателни писти за автомодели. При първия си по-голям проект ръководех малък екип дърводелци, а резултатът беше писта, която стана най-бързата в света. Днес можете да я намерите в клуб по моделизъм в Chicagu.
Това не е съвсем обичайно постижение в автобиографията на пилот на хеликоптер, но поне имам доказателство, че мога да построя нещо, което се движи наистина бързо. Дори и да не лети.
Повратният момент дойде с възможността да летя при инспекции на продуктопроводи. Благодарение на тази работа постепенно навлязох и в летателното обучение и придобих квалификация за инструктор.
Последваха няколко години, през които работех като независим инструктор в различни летателни школи в České republice и Slovensku. Летях например за LPS в Roudnici nad Labem и Skutči, за Nisa Air в Mladé Boleslavi, за T-Air в Hradci Králové, както и в Spišské Nové Vsi и Dubnici nad Váhom.
И точно тогава открих нещо, което започна да ми носи може би още по-голямо удоволствие от самото летене — да уча другите да летят.
Всеки курсист беше различен, всеки носеше нови предизвикателства и всеки първи самостоятелен полет беше малка победа. Постепенно инструкторската работа се превърна в основната ми професионална дейност.
Как от един хеликоптер се роди компания
С натрупването на часове в учебни хеликоптери започнах да придобивам все по-ясна представа на каква машина искам да обучавам курсистите си.
Широко използваните по онова време учебни хеликоптери вече не отговаряха на изискванията ми в редица отношения. Търсех нещо по-модерно, по-здраво и преди всичко подходящо за качествено начално обучение.
Точно когато получих предложение за длъжността ръководител на обучението в една от летателните школи, на пазара се появи новият френски хеликоптер Guimbal Cabri G2.
Той ме заинтригува толкова силно, че се свързах директно с производителя Hélicoptères Guimbal с идеята да въведа този тип в České republiky.
Не след дълго първият чешки Cabri G2, едва 32-рият произведен екземпляр, се отправи към Čech. За въвеждането му в експлоатация много ми помогна Tonda Kabelka от LPS — компанията, която през първите години също експлоатираше и поддържаше хеликоптера.
Първоначалният план всъщност беше съвсем прост. Исках да имам добър хеликоптер за обучение.
Само че след това производителят ни попита дали не бихме искали и да продаваме Cabri G2 в нашия регион.
Така един хеликоптер постепенно се превърна в значително по-голям проект.
Създадохме собствена летателна школа, получихме одобрение за управление на поддържането на летателната годност (CAMO), а постепенно изградихме и собствена организация за техническо обслужване. Заедно с прекрасни колеги превърнахме LION Helicopters в компания, която днес предоставя комплексни услуги на оператори на хеликоптери в цяла централна Evropou.
И макар днес да се занимаваме с много повече от самото летене, Cabri G2 остава сърцето на нашата компания.
От обучението до VIP полетите в Alpách
Наред с изграждането на LION Helicopters имах възможност постепенно да разширявам опита си и в други области на хеликоптерната авиация.
Всичко започна с полети за частни собственици на хеликоптер EC120. По-късно се появи възможност да участвам във въвеждането на чисто нов Airbus H145 за VIP полети в търговския въздушен транспорт.
Тази работа ми отвори вратите към полети над голяма част от Evropy, включително в сложните планински условия на швейцарските Alp, за които преминах специализирано обучение и придобих съответната квалификация.
Обучение за полети в планински условия в швейцарските Alpách
Тя ми даде и възможност да срещна много интересни хора, да опозная различни работни условия и най-вече да натрупам опит, който никога нямаше да придобия, ако летях само в рамките на летателната школа.
И именно този опит се старая днес да предавам на нашите курсисти.
А с какво се занимавам днес?
Днес най-често ще ме срещнете в пилотската кабина на Guimbal Cabri G2, Airbus H145, EC120B или Airbus H125.
Летя в търговския въздушен транспорт, обучавам пилоти и като старши проверяващ, упълномощен от Службата за гражданско въздухоплаване, провеждам проверки на пилотските умения.
Същевременно съм ръководител на обучението в нашата компания LION Helicopters и директор на хеликоптерните полети в ABS Jets a.s.
Така първоначалната ми кариера като разработчик на бази данни в крайна сметка пое в малко по-различна посока от планираното. Въпреки това ИТ знанията ми са полезни и до днес — само че вместо единствено със системи за бази данни, сега се занимавам и с хеликоптери, тяхната експлоатация, поддръжка, обучение и още много свързани с тях неща.
А какво ми харесва най-много във всичко това?
Че мога да съчетавам летенето, техниката, работата с хора и непрестанното търсене на по-добри решения. И най-вече — да помагам на други хора да сбъднат мечтата, с която някога започнах и аз.
Защото пътят към професионалното летене невинаги е прав. Важното е човек да продължава да му се наслаждава.
И по възможност по този път да разбие по-малко хеликоптери от мен в началото на заниманията ми с моделизъм.
